Постинг
11.10.2010 00:33 -
празна страница
Автор: duminaviatura
Категория: Лични дневници
Прочетен: 599 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2010 11:12
Прочетен: 599 Коментари: 5 Гласове:
2
Последна промяна: 12.10.2010 11:12
Преди няколко години се влюбих. Погледнах един мъж в очите и разбрах, че искам да е баща на децата ми. Той искаше друго или по-скоро друга, която не можеше да има.
Тогава се появи този блог. Единственото, което щях да сътворя с него или заради него. Изливах душата си върху виртуалната хартия. Думите се лееха. За да се освободя от тях ги записвах погрешно, бързо, само и само да ги извадя от себе си. Получи се поредният сълзлив блог. И как иначе! Бях щастлива, че съм открила мъжът, който караше сърцето ми да бие учестено, от чийто глас в телефонната слушалка ми се подкосяваха краката, който караше хиляди пепруди да пърхат в корема ми, с който сексът бе цяла нова територия, която очаква да бъде изследвана, .... и който гледаше на взаимоотношенията ни като на най-обикновено приятелство. Зарязах този блог и си направих друг. Там пишех различно или поне нищо лично. "Не искам да бъда нещастна за да пиша" се превърна в лайтмотива на новото ми творение.
После Тя – жената на живота му, се върна. От удобен приятел се превърнах в неудобно усложнение. Тръгнах си, събаряйки всички мостове: скайп, телефонни номера, е-поща. Драматично, новият ми блог падна жертва на потенциала за рушене, който канализираше гневът ми – към него, към нея, ... към себе си. Днес се събудих с празно сърце, с пуста душа и един напълно празен блог. Все трябва да започна отнякъде.
Тогава се появи този блог. Единственото, което щях да сътворя с него или заради него. Изливах душата си върху виртуалната хартия. Думите се лееха. За да се освободя от тях ги записвах погрешно, бързо, само и само да ги извадя от себе си. Получи се поредният сълзлив блог. И как иначе! Бях щастлива, че съм открила мъжът, който караше сърцето ми да бие учестено, от чийто глас в телефонната слушалка ми се подкосяваха краката, който караше хиляди пепруди да пърхат в корема ми, с който сексът бе цяла нова територия, която очаква да бъде изследвана, .... и който гледаше на взаимоотношенията ни като на най-обикновено приятелство. Зарязах този блог и си направих друг. Там пишех различно или поне нищо лично. "Не искам да бъда нещастна за да пиша" се превърна в лайтмотива на новото ми творение.
После Тя – жената на живота му, се върна. От удобен приятел се превърнах в неудобно усложнение. Тръгнах си, събаряйки всички мостове: скайп, телефонни номера, е-поща. Драматично, новият ми блог падна жертва на потенциала за рушене, който канализираше гневът ми – към него, към нея, ... към себе си. Днес се събудих с празно сърце, с пуста душа и един напълно празен блог. Все трябва да започна отнякъде.
Горе главата! Ще дойде време, когато ще си мислиш за днешния ден като за едно щастливо избавление.
Всяко грандиозно ново начало започва с драма.
цитирайВсяко грандиозно ново начало започва с драма.
Очаквам този момент с нетърпение.
цитирайДа, всеки край е една нова свобода!
Радвай се !
цитирайРадвай се !
Не унивай мило момиче! Живота е пред тебе!Горе главата!ОТ сърце ти желая по-с
коро да преживееш разочарованието си!
Всеки край е начало на нещо ново!
цитирайкоро да преживееш разочарованието си!
Всеки край е начало на нещо ново!
3. kapito - Да, всеки край ...
4. neprosvet - Не унивай ...
Благодаря за подкрепата. Знам, че сте прави. Просто имам нужда да потъгувам. Малко.
цитирай4. neprosvet - Не унивай ...
Благодаря за подкрепата. Знам, че сте прави. Просто имам нужда да потъгувам. Малко.
Търсене
За този блог
Гласове: 319
Архив